Трихомониаза (трихомони, трихомонален колпит)

Възпалителни заболявания на външните полови органи и влагалището Гинекология

Трихомониазата (трихомони, трихомонален колпит) е инфекциозно заболяване, която се предава предимно по полов път и засяга еднакво мъже и жени. При жените се засяга влагалището, а при мъжете – уретрата и простатната жлеза. Трихомониаза се среща и у деца, предимно момичета. При тях заразяването най-често става индиректно – от замърсени предмети и не е резултат от сексуален акт.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) през 1995 г. в света е имало 170 млн. заразени с трихомониаза. Само в САЩ болните от трихомониаза са 3 млн. И макар по-малко от N. gonorrhoeae и C. trachomatis, трихомоните имат връзка с възпалителни заболявания в малкия таз, HРV инфекции и недобро влияние върху изхода на бременността.

Причинителят Trichomonas vaginalis (по-рядко Т.tenax и T. faecalis) е открит през 1836 г., но едва сто години по-късно – през 1936 г. Hohne установява връзката между него и засиленото влагалищно течение.

Trichomonas vaginalis е паразитен, едноклетъчен, камшичест (5 флагелума – 4 в предната и един пети, наречен аксостил, по-дълъг и здрав, разположено в горния край на ондулиращата мембрана), подвижен протозой с крушовидна форма и размери средно 10-20 µм, невидим с просто око. Дългият флагелум (аксостил) помага на микроорганизмът да се прикрепи към сквамозния епител на влагалището. При неблагоприятни за развитие условия Trichomonas vaginalis приема сферична форма и образува т.н. „псевдокиста“. Въпреки че е неустойчив във външна среда, при наличие на достатъчно влага Trichomonas vaginalis може да се запази жив в недобре хлорирани вани, басейни, джакузи. Установено е, че при температура 10 градуса по Целзий, може да просъществува 48 часа; в урина до 3 часа и до 6 часа в еякулат; върху тоалетната чиния до 45 минути – затова се приема за типична полово предавана инфекция.

Trichomonas vaginalis се размножава чрез делене на всеки 8-12 часа. Характерна особеност на трихомоните е способността им да фагоцитират (поглъщат) други микроорганизми (бактерии), като по този начин се превръщат в резервоар на патогенни причинители на други инфекции, вкл. и сексуално предавани, като например гонококция (трипер). Това обяснява честото наличие на съпътстващи инфекции при трихомоназата.

Източник на инфекция е заразеният човек, а в по-редки случаи чрез използване на заразени предмети. Най-лесно от трихомони се заразява възрастовата група от 20 – 30 години, но със застаряването на населението пикът се измества към групата на 30–40-годишните. Мъжете, които много често се явяват безсимптомни носители, са едновременно вектор и резервоар на инфекцията. При мъжете е възможен и безсимптомен нон-гонококов, нон-хламидиен уретрит или простатит.

Рисковите фактори за развитието на заболяването са: раса (афроамериканките боледуват по-често от латиноамериканките); кондом – използването на презерватив намалява риска от инфекция 2 пъти; данни за прекарани по-рано полово предавани заболявания в анамнезата.

Трихомониаза, влагалищна стена

Клиничната картина на заболяването в 52 % от случаите започва 24 часа след полов контакт със заразен партньор.

Възможно е симптоматично и асимптоматично (в 25–50% от случаите) протичане на заболяването. Трябва да се знае, че 33-35 % от незсиммтомните жени, обичновено развиват симптомно заболяване в рамките на 6 месеца. В 50 % от случаите инкубационният период варира от 4 до 28 дни.

Освен това протичането на трихомониазата може да е остро и хронично.

Острото протичане се характеризира с обилни количество жълто-зеленикаво или мръсно сиво на цвят, пенерсто или не толкова  течение. При наличие на съпровождаща бактериална вагиноза, е възможно течението да е зловонно. Сърбежът и диспаронията (болезнен полов акт) също са характерни. При преглед вулвата и влагалището са оточни, хиперемирани, с малки петехиални кръвоизливи по влагалищната стена. При остър цервико-вагинит петехиално кървене може да се наблюдава и от маточната шийка – т. н. „шийка с вид на ягода“. С наближаване на менструацията оплакванията се обострят.

Хроничното протичане се характеризира с по-малко симтоми (оточност, петехиални кръвоизливи), но течението може да е по-обилно. Оплакванията от сърбеж и болезнен полов акт са на лице.

И макар трихомониазата да се приема като заболяване на долния генитален тракт, не е изключено тя да предизвика Бартолинов абцес, салпингит, пиосалпингс, ендометрит и да стане причина за инфертилитет.

При мъжете инфекцията протича безсимптомно или под формата на уретрит, който по субективните оплаквания не се отличава от гонорейните уретрити. В много случаи заболяването се развива не­забелязано. Ексудатът е оскъден. Основни симптоми са парене в уретрата и сърбеж.

Диагнозата не бива да се поставя единствено на базата на анамнезата и киличния преглед. „Златен стандарт“ е влагалищната култура и това ще остане така до въвеждането в масовата практика на тестове за полимеразната верижна реакция (PCR). РАР тестът също може да е от полза, но при него лъжливо положителните или отрицателни резултати достигат до 48%. КОН тестът също се отнася към класическите методи за поставяне на диагноза, но секретът (цвят, мирис, пенест или не) трябва да се оцшени и преди теста. Наблюдение на нативен препарат под микроскоп. При рН над 4,5, в секрет, взет от латералната влагалищна стена и разреден в 2 мл физиологичен разтвор, при увеличение на микроскопа 40х, трябва да се видят поне 5 левкоцита и подвижна (разбутваща левкоцитите) протозои (трихомони).

Лечението на неусложнената трихомониаза от 1963 г. досега се провежда с таблетки метронидазол (по-рядко инжекциозно), а също и влагалищно. Терапията включва и лечение на партньора/партньорите. Орално приетият метронидазол почти 95% се резорбира в стомашно-чревния тракт. Максималната серумна концентрация е 1-3 часа след приемането, а полуживотът – 8,5 часа.

Дозата – еднократно 2 гр, р.о.;

или 2х250 табл. – 7 дни;

или 2х500 мг табл. – 7 дни.

При бременни – 2 гр. еднократна доза.

Използването на свещички също е в помощ на терапията.

В случаите на трихомониаза и бременност – лечението с метронидазол е показано по време на цялата бременност, като разбира се, се преценява полза/риск. Ако се касае за бременност в първи приместър (преди 12 г.с.) и диагнозата е сигурна, но протичането е асимптомно, желателно е, лечението с метронидазол да се отложи за втория триместър

Най-честите страничните действия на метронидазола са: гадене, повръщане, метален вкус в устата, главоболие, гърчове, атаксия, периферна невропатия (изтръпване, мравучкане на крайниците); Дисулфирам подобно действие.

Метронидазолът не бива да се приема с алкохол, защото причинява силни коремни болки (Дисулфирам подобно действие).

Д-р П. Панайотова, акушер-гинеколог

––––––––––––––––––––
Библиография 

Arroyo R, Gonzales-Robles A, Martinez-Palomo A, Alderete JF, Signaling of Tr. vaginalis for amoeboid transformation and adhezion synthesis follows cytoaherence. Mol Microbiol 1993; 7:299-309

Burch TA, Rees CW, Reardon LV, Epidemiolıgical studies on human trichomoniasis. Am J Trop Med 1959; 8:212-18

Kolleck D, O’Mahony CP, Sexyally acquired metronidazole-rezistant trichomoniasis in lesbian couple. Genitourin Med 1996; 72:60-1

Petrin  D, Delgaty K, Bhatt R, Garber G, Clinical and microbiological aspects of Trichomonas vaginalis. Clinical microbiol Rev 1998; 11:137-43

Sebek V. Trichomonas pyosalpinx. Cesk Gynekol 1972; 37:14-7

Heine RP, McGregor JA, Jones W, et al. Trichomonas vaginalis: diagnosis and clinical characteristics in pregnancy İnfect Dis Obstet Gynecol 1994; 228:34

Melnikow J, Nuovo J, Willan AR, Chan BK, Hewell LP, Obstetrics & Gynecılogy 1998Акушерство и гинекология. Клинические нормыБелокриницкая Татьяна Евгеньевна, 2018.

Ирина Фофанова: Бактериальные инфекции в акушерстве и гинекологии, 2018. 

А сега прочетете:

2 thoughts on “Трихомониаза (трихомони, трихомонален колпит)

Leave a Reply