Цитонамазка – защо, кога и как се прави?

Гинекология

Какво е цитонамазка и защо се прави? 

Цитонамазка, влагалищна намазка, намазка на Папаниколау или ПАП-тест, са все наименования на микроскопско лабораторно скринингово изследване, което дава възможност да се идентифицират отклоненията в структурата на клетките на маточната шийка, а чрез това и ранна диагноза на предракови и ракови заболявания на същата. Цитонамазката може да даде информация и за възпалителни и инфекциозни промени в шийката, а също и за нейния хормонален статус.

Информацията се набавя чрез изследване на размера, формата, количеството и особеностите в структурата на клетките.

Материалът за изследване се взема амбулаторно, манипулацията не е болезнена, и не отменама повече от минута.

Кога и на кого се прави цитонамазка? 

Изследването обикновено се прави на всяка жена над 21 г., а ако води активен полов живот повече от 3 години – и преди тази възраст, и в случаите когато се планира бременност, при инфертилитет (безплодие), нарушения в менструалния цикъл, неправилни маточни кръвотечения, вкл. и посткоитални, при приемането на орални контрацептиви, при генитален херпес, преди поставянето на вътрематочна спирала, при съмнение за инфекция от HPV (кондиломи) и винаги, когато лекарят прецени, че се налага.

Жени с прекарана надвлагалищна хистеректомия, т.е. когато е отстранено тялото на матката, но шийката е запазена, също трябва да се изследват. След 65 годишна възраст цитонамазките се правят по-рядко – на всеки 3 години. При три последователни нормални намазки изследването може да се прекрати.

Какво трябва да знаем преди да отидем при лекаря? 

Идеалното време за вземане на цитонамазка е в първите 4-5 дни след приключването на менструацията. Желателно е 2 дни преди това да се избягва полов акт, да не се употребяват влагалищни кремове, да не се правят промивки. Наличието на обилно течение и друга възпалителна симптоматика също биха опорочили изследването, затова е желателно намазката да се направи след тяхното лечение.

Материалът за изследване се взема по време на гинекологичен преглед чрез специална четка или памучен тампон. Усещането не е неприятно или болезнено, не трае повече от 5-10 секунди. Според възможностите на лабораторията, резултатите излизат не по-късно от седмица.

Д-р Павел Добрев: Ракът на маточната шийка няма ранни симптоми, появят ли се те – вече са късни

Какъв може да бъде резултатът? 

Микроскопски вид на цитонамазка; снимка: уикипедия

В България резултатите по-често се отчитат по класическата PAP класификация, но някои лаборатории отчитат резултата и по по-съвременната Bedhesda система. Класификацията на резултатите по Папаниколау са 5, като първите три са нормални или показват възпалителни и дегенеративни промени, без наличие на атипични клетки. PAP IV и PAP V изискват по-сериозна интерпретация, допълнителни изследвани.

Накратко резултатите по Bethesda се систематизıрат по следния начин:

ASC (atypical squamous cells) — атипични клетки в покривния епител. Покривните клетки са тънък слой клетки, които обгръщат цервикса. Те се разделят на две групи:
ASC-US (atypical squamous cells of undetermined significance) — атипични клетки в покривния епител с неуточнено значение.
Понякога промените са свързани с инфекции с човешки папилома вирус (HPV)
ASC-H (atypical squamous cells) — атипични клетки в покривния епител. При наличието им не може да се изключи висока степен на интраепителна лезия (HSIL).
Възможно е ASC-H да показва повишен риск тези клетки да са преканцерогенни (с възможност да се развият до ракови).
AGC (atypical glandular cells) — атипични клетки в жлезистия епител с неуточнено значение.
Жлезистите клетки са секретопродуциращи, намират се в ендоцервикалния канал (свързващ канал между маточната кухина и влагалището)

AIS (endocervical adenocarcinoma in situ) — ендоцервикален аденокарцином ин ситу.

HPV типове 16 и/или 18 и връзката им с рака на маточната шийка

Предракови клетки се откриват в жлезистата епителна тъкан.

LSIL (low-grade squamous intraepithelial lesion) — нискостепенни плоскоклетъчни вътреепителни лезии.
“Интраепителна” се отнася за слоя от клетки, които образуват повърхността на цервикса.
LSIL е лека аномалия, причинена от HPV (human papillomavirus — човешки папилома вирус) инфекция.
HSIL (high-grade squamous intraepithelial lesion) — високостепенни плоскоклетъчни вътреепителни лезии — отнася се за клетъчни изменения, които са средни до тежки и трябва да бъдат отстранени.
При HSIL има повишен риск за преобразуване в инвазивен карцином.
При съмнителен резултат лекарят може да поиска повторно изследване след 3 месеца и според резултата на продължи да проследява след 6 – 12 месеца и т.н. Може да поиска колпоскопско изследване, биопсия и др. по-специални изследвания и манипулации.

Д-р П. Панайотова

А сега прочетете:

Кисти на яйчниците

Гъркът Папаниколау, който продължава да спасява от рак жените по света

3 thoughts on “Цитонамазка – защо, кога и как се прави?

Leave a Reply