Аменорея – защо и кога

Гинекология

Терминът аменорея (от гръцки μήν (mēn); „месец“ и „а“ липса) означава липса на менструация (менструално кървене) и може да бъде нормално – физиологично – и патологично състояние.

За физиологична аменорея говорим в случаите:

  • преди пубертета;
  • през първата година след първата менструация (менархе – от гръцки μήν (mēn); „месец“ и ἀρχή (arkhē); „начало“);
  • по време на бременност;
  • по време на кърмене;
  • в менопаузата.

Аменореята се дели още на първична и вторична в зависимост от това дали е имало менструация.

За първична аменорея говорим в случаите когато:

  • липса на менструация след 16 години, при развити вторични полови белези;
  • липса на менструация три години след появата на вторичните полови белези;
  • след 14 години, при момиче без развити вторични полови белези и без менструация;

а за вторична:

  • липса на три последователни цикъла (90 дни), при редовна менструация преди това (според някои автори – липса на 6 последователни менструации).

Причините за първичната аменорея могат да бъдат:

  • нарушения във хипоталамо-хипозизарно-яйчниковата ос;
  • нарушения в образуването на половите хормони;
  • анатомични аномалии на гениталния тракт.

Вторичната аменорея е прекъсване на менструацията у жени с настъпило менархе. 

В случаите, когато продължителността на менструалният цикъл е повече от 35 дни се изпозва терминът олигоменорея.

Менструалния цикъл е периодът от първия ден на едно месечно кървене до началото на следващото месечно кървене, а не дните на самото кървене. Средната продължителносте 28 дни, но менструация с интервал от 21 до 35 дни се приема за нормална.

Причините за вторична аменорея могат да бъдат:

  • Бременност – в 70% от случаите.

От останалите 30%:

  • Хипоталамични – 55% – загуба на тегло и нарушения в храненето; стрес; физически натоварвания и неоплазми
  • Хипофизарни – 19% – хиперпролактенимия, синдром на Empty sella, синдром на Sheefan, ACTH – кушинг синдром;
  • Овариални – 20%, (според някои източници – 40%); синдром на поликистозния яйчник (СПКЯ), овариална недостатъчност, овариални тумори;
  • Маточни – 5% и други – синдром на Ашерман, синдром на Mayer-Rokitansky-Küster-Hauser и др.
  • други: противозачатъчни лекарствени средства; антидепресанти, антипсихотични лекарства, кортикостероди и някои видове химиотерапия; ниско тегло или затлъстяване, булимия, стрес и др.

 Сред овариалните причини с най-голяма честота е синдромът на поликистозните яйчници. Жените с това заболяване имат нарушения в метаболизма на андрогени и естрогени, както и в котрола на андрогенната продукция. Спрягат се много причини за това заболяване, като нарушена регулация по оста хипоталамус-хипофиза-яйчник, обезитет и произлизащите от него хиперинсулинемия и инсулинова резистентност. В резултат се развива олиго-/аменорея, хиперандрогенемия и характерни ехографски изменения в яйчниците. Наличието на 2 от изброените 3 критерия поставя диагнозата. 

Преждевременната овариална недостатъчност (ПОН) е синдром, характеризиращ се с отпадане на яйчниковата функция преди 40-годишна възраст. Характеризира се с аменорея, намалени естрогенови нива и повишен фоликулостимулиращ хормон. Състоянието наподобява менопауза, но при преждевременната овариална недостатъчност е възможна спонтанна яйчникова активност и дори бременност. 

http

От хипофизарните причини най-честа е хиперпролактинемията. Тя може да е резултат от секретиращ аденом в хипофизата на ексцесивни количества пролактин – пролактином, медикаментозно обусловена или вследствие на метаболитни разстройства (тежък хипотиреоидизъм, хронична бъбречна недостатъчност или тежко чернодробно заболяване).  Пролактинът променя чувствителността на яйчниците към гонадотропините (фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон), развива се т.нар. „яйчникова резистентност” към тях, с което се намалява синтезата на естрогени и прогестерон, а последствието е олиго-/аменорея. 

Хипопитуитаризъм е състояние на частична или пълна недостатъчност на хормони, синтезирани от хипофизната жлеза. При процеси нарушаващи функцията й първи страдат клетките, секретиращи гонадотропни хормони. Намалената или отсъстваща стимулация от фоликулостимулиращия и лутеинизиращ хормон може също да е причина за липса на менструация. 

Amenore nedir? Amenore nedenleri nelerdir? | Özel Polatlı Can Hastanesi
Стресът също може да е сред причините за аменореята.

Рязкото сваляне на килограми е възможно да се отрази негативно на секретираните от хипоталамуса рилийзинг хормони, с което да се потисне хормоносинтезата по цялата гонадна ос. Други причини за нарушена функция на хипоталамуса са различни възпалителни или туморни процеси в него. 

Вътрематочни сраствания (синдром на Ашерман) са честа причина за механично обусловена аменорея. Жените, засегнати от това заболяване, следва да потърсят гинекологична помощ.

Диагнозата аменорея се позравя въз основа на анамнезата, клиничната картина, УЗ изследване, хормонални тестове, компютърна томография (КТ), ядреномагнитен резонанс (ЯМР) и др.

Лечението зависи от причината за аменореята. То може да не включва друго освен изчаквателно поведение, за да се проследи дали естествените процеси ще вземат своя ход. Лекарите може да препоръчат на момичетата, подложени на физически натоварвания по-лек тренировъчен режим, а на прекалено слабите – леко повишаване на теглото. Може да се наложи лечение за налична анорексия.

Ако лекуващият лекар подозира нарушен хоромонален баланс, може да бъде предписано хормонално заместително лечение.

В редки случаи се налага хирургично лечение за отстраняване на раково образувание или за корекция на стуктурно променени органи.

В случай на настъпване на менопауза (климакс), лекуващият лекар може да предпише хормонозаместителна терапия според състоянието на пациентката, да препоръча прием на калций с оглед намаляване на риска от остеопороза и др.

Д-р П. Панайотова, акушер-гинеколог

Leave a Reply