Хиперпролактинемия

Гинекология

Хиперпролактинемията е физиологично или патологично състояние, характеризиращо се с повишени серумни нива на хормона пролактин и свързаните с това физиологични или патологични симпроми.

Снимка: iStockphoto

Пролактинът (ПРЛ) е пептиден хормон, който се произвежда и секретира от лактотрофните клетки на предния дял на хипофизата.

Физиологичната му функция е свързана с продукцията на кърма след раждането, в подготовката на млечната жлеза за кърмене по време на бременността, но изпълнява и редица други функции – развитие на полови жлези, имунна фунцкия и др.

Контрол върху секрецията на пролактин оказват два хормона – тиреотропин-рилизинг хормон (TРХ) и допамин. ТРХ се секретира от хипоталамуса и стимулира производството на пролактин, докато допаминът потиска неговата секреция. Пролактинът от своя страна има основно значение при стимулация на лактацията.

Пролактинът има циклична секреция. Повишаването на нивото настъпва около 60-90 минути след заспиване и достига своя пик между 4 и 7 ч. сутринта. Регулацията в секрецията на пролактина е комплексна – зависима от няколко други хормона и невротрансмитери.

Нормалните стойности варират между 10-25 ng/ml.

Повишение в нивата на пролактин настъпват и при физически натоварвания, след оргазъм, при физическа стимулация на гърдите, при силен стрес, хипогликемия и др. Обикновено тези промени в нивата на пролактин са моменти и се нормализират в рамките на деня.

Повишеното ниво на ПРЛ може да бъде физиологично и патологично.

Физиологична хиперпролактинемия настъпва по време на бременност и при кърмене – наблюдава трайно повишение в нивата на пролактин до 300 ng/ml. Пролактинът потиска секрецията на гонатропин-рилизинг хормон от хипоталамуса, в резултат на което намалява секрецията на фоликуло-стимулиращ и лутеинизиращ хормони, а от там – на естрогени и прогестерон.

Патологична се нарича хиперпролактинемия, при която се наблюдава трайно повишаване нивата на пролактин. Състоянието засяга като жени, така и мъже. При жените – по-често – и най-често във възрастта между между 20-40 години, така и при мъжете най-често между 40-60 години.

Стойности над 20 ng/ml при жените при липса на бременност и кърмене се приемат за патологични. При мъжете патологичната стойност е над 15 ng/ml. При мъже и жени патологичната хиперпролактинемия води до хипогонадизъм и трудности със забременяването и стерилитет.

Причините за патологична хиперпролактинемия са разнообразни.

Най-честите причини са следните:

  • хипофизарният аденом – пролактином – най-честа причина – доброкачествено образувание, което според размерите си може да бъде микроаденом – до 10 мм, или макроаденом с размери над 10 мм;
  •  смесените аденоми, които освен пролактин, произвеждат и друг хормон на хипофизата; 
  • акромегалията, при която има ексцесивна секреция на соматотропин;
  • синдром на Кушинг;
  •  отпадането на допаминовата инхибиция поради:

– лезия на хипоталамуса, травми или тумори в областта на хипофизарната дръжка;

 ятрогенна – прием на определени медикаменти – антидепресанти, антипсихотици, прокинетици (напр. метоклопрамид), някои антихипертензивни средстваö орални контрацептиви и естрогенови препарати и др.

  • грануломатозна инфилтрация на хипоталамуса, тежка черепно-мозъчна травма 
  •  проява и на системно заболяване, каквито са хроничната бъбречна недостатъчност, чернодробната цироза, автоимунни заболявания, синдром на поликистозните яйчници, Херпес – Зостер вирусна инфекция.

Симптомите на патологичната хиперпролактинемия могат да се проявят като:

  • смущения в менструалния цикъл – ановулаторни цикли, олигоменорея или аменорея – при 10-25% от жените. Вторичната аменорея и ановулаторните цикли жените могат да бъдат причина за намалени репродуктивни възможности – инфертилитет. 
  • Галактореята е друг основен симптом – изтичане на коластра от гърдите на жени извън бременност или кърмене, или от гърдите на мъже. Среща се в 40-45% от случаите.
  • нарушения в минералната обмяна и остеопороза;
  • атеросклероза и повишен сърдечно-съдов риск.
  • Смущения в сексуалната функция – понижено либидо, еректилна дисфункция при мъжете;

 За нормалното протичане на сперматогенезата в тестисите е много важно поддържането на оптимално ниво на тестостерона. Ниските му нива водят до намалено количество на спермата, брой на сперматозоидите и подвижност, на което се дължи и мъжкият стерилитет. Намалената секреция на ГнРХ води до намалени нива на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон, което пък на периферно ниво потиска тестостероновата секреция.

Хипофизарен аденом – изглед при ЯМР; снимка: личен архив

Диагнозата на патологична хиперпролактинемия се извършва чрез измерване на серумния пролактин. Измерването трябва да е трикратно, в три различни дни. Пациентите е нужно да се въздържат от полов контакт 24 часа преди изследване, а вземането на пробата се извършва в легнало положение на пациентката, при пълен покой.

Друг диагностичен метод за определяне причината за хиперпролактинемия са компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) на хипофизата.

Те са е показани при определени виски нина на ПРЛ.

Лечението на патологичната хипепролактенемия бива медикаментозно или хирургично. 

Медикаментозното лечение включва лекарствени средства антагонисти на са допаминови рецепторни. Те са първа линия при терапията на пролактиноми. Използва се бромкриптин, но поради честите си нежелани реакции все по-широка употрепа придобива каберголин, който е ново поколение допаминов агонист и се приема 1-2 пъти седмично.

Промените при жените не са трайни и търпят обратно развитие след нормализиране на пролактиновите нива.

За съжаление, при мъжете лечението на хиперпролактинемията не води до пълното нормализиране на половата функция, както при жените. Дали това се дължи на биологични различия в аденомите на двата пола или на това, че при мъжете те се установяват по-късно и обичайно са макропролактиноми, не е все още изяснено.

При неуспех, неподдаване или непоносимост към медикаментозното лечение се прибягва към хирургично такова.

Д-р П. Панайотова, акушер-гинеколог

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Библиография:

Hiperprolaktinemi: Tanı ve Tedavideki Güncel Yaklaşımlar; Dr. Aslı SOMUNKIRAN, Dr. Merih İŞ, Dr. Oğuz YÜCEL

Hyperprolactinemia; Current Options In Diagnosis And Treatment; JCOG

Leave a Reply