Прееклампсия, инсулинова ресистентност и хиперинсулинемия

Бременност и раждане Рискова бременност

Прекламсията е едно от най-тежките усложнения по време на бременност, със сериозни последици както за бременната, така и за плода. Точната причина за възникването ѝ все още не е изяснена, но изследвания показват, че инсулинова резистентност и хиперинсулинемия по време на бременността и значението им за развирието на прееклампсия.

Прееклампсията е определяна като всяко повишение на кръвното налягане и появата на белтък в урината, настъпили след двайстата седмица на бременността при жени, които дотогава са имали нормално кръвно налягане. Оставена нелекувана, прееклампсията може да доведе до сериозни, потенциално фатални, усложнения, както за майката, така и за плода.

Учени от Самарския държавен унуверситет към Министерството на здравеопазването на Руската федерация показва убедителни данни за ролята на патологичната нсулинова резистентност и хиперинсулинемия по време на бременността и значението им за развирието на прееклампсия. Резултатите са публикувани в сп. „Акушерство, гинекология и репродукция“.

Целта на изследването е динамиката на инсулиновата резистентност (ИР), хиперинсулинемията (ХИ) и свързаните параметри на въглехидратния и липидния метаболизъм, ендотелната дисфункция, провъзпалителните и протромботичните състояния при бременност, усложнена от прееклампсия (ПE).

В проведеното проспективно обсервационно проучване, участниците са били разделени в две групи: първа група – лабораторно наблюдение на 148 бременни жени с висок риск от ПЕ, от които 72 жени с реализирана ПЕ; втора група – 36 здрави жени с физиологична бременност.

В гестационните периоди от 11-14, 18-21 и 30-34 седмици, всички жени са били оценявани за нивата на венозна кръвна глюкоза, инсулин, общ холестерол, липопротеини с висока плътност (HDL), триглицериди (TG), лептин, плацентарен лактоген, пикочна киселина, фактор на туморна некроза-α, С-реактивен протеин, циркулиращи ендотелни клетки, фибронектин, метаболити на азотен оксид, параметри на агрегация на тромбоцитите; индексът IR, атерогенният коефициент и съотношението TG / HDL са изчислени и е определен характерът на натрупването и разпределението на мастната тъкан.

Анализът на получените резултатите показва, че физиологични промени в ИР и ХИ, липидни, ендотелни-хемостазиологични, провъзпалителни, плацентарни параметри, насочени към адекватно енергийно снабдяване на плода в рамките на „процента на бременност“, патологично увеличаване на PE от ранна бременност поради нарушаване на гестационните механизми за адаптация и придобиват важно патогенетично значение в развитието на това усложнения на бременността.

Авторите, с водещ учен проф. Игор Светославов, твърдят, че холистиченият поглед върху механизмите на формиране на атерогенна трансформация на липидния профил, ендотелна дисфункция, провоспалителни и протромботични състояния, оксидативен стрес, хиперурикемия, висцерален тип отлагане на мазнини на коремната стена, както и получените данни от корелационния анализ – всички тези промени са свързани с един патогенетичен връзка – патологични ИР и ХИ, които действат като ранни основни механизми за развитие на ПE.

1 thought on “Прееклампсия, инсулинова ресистентност и хиперинсулинемия

Leave a Reply