Бактериална вагиноза – причини, симптоми, диагноза и лечение

Гинекология Женски стерилитет

Бактериалната вагиноза е неинфекциозен синдром с полимикробна етиология, в резултат на нарушено съотношение на микробните видове във влагалището и свързаната с това промяна в неговата киселинност – рН.

При нормални условия т.н. микробиота (микрофлора) на влагалището се състои от 95% „добри“ млечно-кисели бактерии (лактобацили) и 5% други – факултативни анаероби и облигатни аеробни бактерии. Намаляването на броя на лактобацилите води до повишаване на рН на влагалището и създава благоприятни условия за развитието на останалите бактерии.

При нормални условия съотношението на анаероби към аероби е от 2 до 5 : 1. При бактериална вагиноза количеството на анаеробите е значително повишено и съотношението им към нормалните лактобацили може да достигне от 100 до 1000 : 1. Това води до възникването на Бактериалната вагиноза (БВ).

БВ е ендогенна инфекция – т.е. не е свързана с инфектиране от сексуален партньор, а възниква в резултат на промяна на влагалищната среда от различни външни и вътрешни фактори.

Бактериалната вагиноза много често е единствен симптом на протичащи паралелно полово предавани инфекции (ППИ) микоплазми, уреаплазми, хламидии, гонококи, HİV, HSG -2, които освен придружаващи, могат да са и предразполагащи фактори за развитието ѝ.

Най-честият причинител на бактериалната вагиноза е Gardnerella vaginalis (в над 95 % от случаите), следвана от Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealiticum, Peptostreptococcus и други.

Честотата на БВ е 1 на всеки 4 жени страда поне веднъж годишно от вагинален дисбаланс. Заболяването се среща по-често при жени.

Предразполагащи фактори за развитието на бактериална вагиноза са:

  • продължителна менструация,
  • използването на тампони,
  • вагинални душове,
  • спермицидни, или хормонални препарати за вагинална употреба,
  • бременност,
  • тютюнопушене,
  • неподходящо бельо,
  • както и изброените по-горе полово предаване инфекции.

Инкубационният период за появата на клиничните симптоми е от 5 до 10 дни. Мъжете нямат оплаквания, но са преносители на инфекцията, тъй като анаеробите се задържат в тяхната уретра.

Оплакванията, които имат жените са свързани с появата на по-обилен вагинален флуор, придружен с дискомфорт, а в повечето случаи и с неприятна миризма на развалена риба. Миризмата се засилва след полов контакт, заради алкалната среда на семенната течност, която предизвиква освобождаването на летливи алкални амини от влагалищното съдържимо на които се дължи тази специфична и доста неприятна за жените миризма от влагалището.

Пациентките съобщават и за зачервявания на вулвата, дизурия (болезненост при уриниране), диспареуния (болезненост при полов контакт). Когато инфекцията е с по-голяма давност е възможност вместо засилено вагинално течение да се появи влагалищна сухота, която да е главната причина за диспареуния.

Диагнозата се поставя на базата на добре снетата анамнеза, клинично и микроскопско изследване на влагалищен секрет взет по време на гинекологичен преглед. Има няколко основни диагностични критерии, които поставят диагнозата бактериална вагиноза.

Те са формулирани през 1983 г. от R. Amsel и са:

  • Сивкав, хомогенен флуор от влагалището, който понякога е много обилен;
  • Алкално влагалищно pH над 4.5. Дължи се на факта, че анаеробните бактерии създават един биофилм, покриващ влагалищната лигавица, който води до намаляване на лактобацилите на Дьодерлайн, синтезиращи водороден пероксид необходим за поддържане на киселото pH на влагалището. В резултат на това влагалищното pH става алкално, което е важно условие за допълнителното размножаване и развитие на анаеробните микроорганизми.;
  • Позитивен аминен тест. След накапване на секрета с 10 % калиева основа ( КОН ) се отделят летливи амини с неприятна миризма на развалена риба.;
Clue клетки оцветени по Грам.
  • Наличието на clue sells. Това са епителни клетки от влагалището, които са покрити с гарднерела вагиналис и други микроорганизми. Откриването им във вагинален секрет е сигурен признак за наличието на бактериална вагиноза.

Обикновено БВ остава локализирана във влагалището, но при запуснати и нелекувани случаи може да засегне вътрематочните тръби (фалопиевите тръби), да предизвика т.н. тазово възпалителна болест и съответно инфертилитет.

БВ носи риск за предизвикване на:

  • извънматочна бременност,
  • спонтанен аборт,
  • преждевременно раждане,
  • раждане на бебе с ниско тегло,
  • постродов ендометрит и др.

Диференциалната диагноза на бактериалната вагиноза се прави с трихомониаза и вагинална кандидоза, но ако има наличие на поне три от критериите, диагнозата е сигурна.

Лечението на бактериалната вагиноза е продължително и упорито и често състоянието рецидивира. Причината – микрофлората на влагалището не се възстановява от само себе си. Организмът се нуждае от външна помощ. Т.е. необходимо е реинтродуциране на полезни бактерии във влагалището за трайно възстановяване на вагиналната микрофлора и последващо цялостно излекуване. Лекува се и партньорът, защото мъжете са преносители на инфекцията дори и да нямат субективни оплаквания. Лечението е свързано с прием на препарати съдържащи Метронидазол от двамата партньори, съчетано с приложението на продукти съдържащи метронидазол за вагинално приложение. Лечението се продължава с приложение на лактобацили под формата на вагинални глобули.

Поради упоритостта на инфекцията е необходимо курса на лечение с лактобацилите да продължи поне три месеца след менструация ( за около седмица след приключване на менструацията), за да може да се възстанови влагалищната флора. Установено е чрез множество клинични проучвания, че прилагането на пробиотик за перорано приложение също значително добре повлиява възстановяването на нормалния женски микробиом след прекараната инфекция.

Профилактиката включва предпазване от изброените по-горе рискови фактори.

Д-р П. Панайотова, акушер-гинеколог.

Leave a Reply