Бяло течение – нормално ли е или не?

Без рубрики Възпалителни заболявания на външните полови органи и влагалището Гинекология

 Влагалищното течение (fluor vaginalis), наричано още бяло течение или влаглищен флуор, е трансудат от кръвоносните съдове на влагалищната стена, премесен със слуз, отделена от жлезисти клетки в лигавицата, мъртви клетки от влагалищните стени, млечно-кисели бактерии, нисък процент анаеробни бактерии.

Що е то влагалищен флуор?

На цвят е бяло, с лек жълтеникав отенак, пастовидно – с консистенция на нишестена кола, без мирис, а дневното му количество варира между 1 до 3 грама, показва кисела реакция – рН 3,8 – 4,5, дължаща се на млечнокиселите бактерии на Döderlein, разграждащи гликоген до млечна киселина; не предизвиква признаци като сърбеж, парене, зачервяване или болезненост.

Консистенцията и цветът му се променят под влияние на хормоналните изменения в организма. Така в дни на офулацията до става прозрачно или белезникаво и по-течно и наподобава яйчен белтък. Миризмата му може да се промени във връзка с приемани хормонални препарати или недобра лична хигиена.

Lactobacillus spp. – микроскопски изглед, оцветване по Грам

Какви функции изпълнява?

Влагалищното течение, с киселинната си реакция, е естествено и физиологично и изпълнява важни функции в женската полова система:

  • почиства и овлажнява влагалището, както и помага за предотвратяването и борбата с инфекции;
  • отстранява мъртви клетки и бактерии от влагалището;
  • представлява естествена бариера, предпазваща маточната шийка от нахлуването на патогенни организми към вътрешните полови отгани;
  • подпомага проникването на сперматозоидите по време на овулация в матката;

Влагалищният флуор е естествен за всички жени, включително у подрастващитре, които не се намират в менопауза. След навлизане в менопаузата, успоредно с намаляването на нивото на естрогените, влажността на влагалището също се понижава.

Кога трябва да се обърнете към специалист?

Ако цветът, миризмата или консистенцията на секрета драстично са се променили (особено ако са придружени с вагинален сърбеж или парене), тогава може да се касае за симптом на инфекция или друго болестно състояние.

Кога влагалищният флуор се променя патологично?

  • Всяко разстройство в баланса на нормалната микрофлора във вагината може да окаже влияние на миризмата, цвета и консистенцията на течението. Ето и някои по-чести причини за промяна на влагалищния секрет:
  • неспецифични инфекции на вагината;
  • трихомониаза – протозойна инфекция, обичайно причинена от незащитен секс със заразен партньор;
  • хламидия или гонорея – полово предавани инфекции;
  • гъбична инфекция;
  • бактериална вагиноза – представлява нарушение на нормалната флора на влагалището;
  • прием на противозачатъчни и други хормонални медикаменти;
  • употреба на антибиотици и стероиди;
  • вагинална атрофия, което се изразява в изтъняване и изсъхване на стените на влагалището след менопауза;
  • диабет;
  • употреба на силно алкални сапуни, лосиони, лубриканти;
  • тазово възпалителна болест;
  • патологични промени на шийката на матката;

Как изглежда „ненормалното“ влагалищно течение?

Промените във вагиналното течение са различни и зависят от различни причини. Най-общо казано:

C. albicans (гъбички), влагалищна стена
  • мътно и жълтеникаво при гонорея, съпроводено с проблеми с уринирането;
  • пенесто, с жълт или зеленикав цвят и лоша миризма при трихомониаза;
  • гъсто, бяло, като пресечено мляко или извара при гъбична инфекция, съчетано с оток и болка около вулвата, сърбеж, болезнен сексуален акт;
  • бяло-сиво или леко жълтеникаво с миризма на риба при бактериална вагиноза;
  • кърваво кафяво при нерегулярни менструални цикли или много по-рядко при цервикален или ендометриален рак и процеси, разрушаващи целостта на тъканите;
  • розово след раждане (лохия).
Трихомонален колпит

Как се поставя диагноза?

Диагнозата на патологичното влагалищно течение не е трудна, но поради спецификата на различните патологични агенти, които го предизвикват, трябва да се извърши от опитен лекар специалист.

За това е нужна добра анамнеза – кога и как е започнало течението, какви промени са натъпили – цвят; миризма; консистенция, количество, как са се променили във времето цикълът, какви оплаквани е предизвикало – парене, сърбеж, болка или друг дискомфорт, правите ли връзка между появата му и промени в сексуалния живот – нов партньор, необезопасен сексуален контакт, използване на лубриканти и сексуални играчки, анален секс.

Mobiluncus spp. и Gardnerella vaginalis -микроскопски изглед; оцветяване по Грам

Прегледът е от изключително значение. Той дава възможност на лекаря сам да прецени гореизброените признаци. Бактериоскопско изследване на влагалищната чистота – изследване с микроскоп на влагалищна натривка и културално изследване – посевки на специални хранителни среди, които дават възможност за точно идентифициране на микроорганизма – причинител. Посявката на влагалищна култура дава възможност за направата и на антибиограма, която би подпомогнала правилния избор на препарат за лечение.

Как да отидем при лекаря?

Ако е планирано посещение при специалист, желателно е да се вземе душ (не влагалищен!) вечерта преди посещението, а не непосредствено преди него. Не е препоръчително да се правят влагалищни промивки или каквито и да е процедури по почистване на влагалището; не бива да се използват интимни парфюми, деодоранти и гелове; в навечерието на прегледа не е препоръчителен полов контакт.

Така изглежда епруветката със средата, в която се взема влагалищен секрет за изследване.

Ако посещението е профилактичен преглед – най-доброто време е непостедствено след приключване на менструалния цикъл, без да е осъществен полов акт в навечерието на прегледа.

Лечението

То се извършва според причинителя и клиничната картина и задължително под лекарски контрол. Използват се лекарства от различни групи, под формата на таблетки през устата и/или свещички и/или кремове.

Влагалищните промивки прилагат само и единствено след препоръка на лекар!

В зависимост от етиологията (причините) лечението продължава различно, понякога в продължение на няколко менструални цикъла, възможно е да се наложи лечение и на партньора.

По препоръка на лекаря могат да се използват и пробитици, които спомагат за възстановяването на нормалната влагалищна флора и съответно киселото рН на влагалището.

Как да се предпазим?

Профилактиката включва добра лична и полова хигиета, избягване на самолечение, както иизползването на лекарства, които биха повлияли неблагоприятно върху влагалищната флора (антибиотици, хормонални препарати) само по лекарско предписание! Поддържане в норма на показателите на кръвната захар, особено при гъбични инфекции!

Периодични профилактични прегледи при специалист – гинеколог.

Д-р П. Панайотова, акушер-гинеколог

Leave a Reply