Вагинит – за бялото течение и дискомфорта

Възпалителни заболявания на външните полови органи и влагалището Гинекология

Вагинитът е възпалително състояние на влагалището, наричано още вагина (на латинскиvag̀ina; на старогръцки c̀olpos) под въздействие на различни агенти – бактерии, вируси, гъбички, нарушение в рН на влагалището и др. В някои случаи вагинитът може да протече паралелно с възпаление на вулвата – състояние, известно като вулвовагинит. Вагинитът е патологично състояние, което засяга почти всяка жена веднъж в живота ѝ. Лечението му в повечето случаи е успешно и не води до сериозни усложнения.

Анатомия на влагалището

Влагалището е част от женската полова система, която осъществява контакт между външните полови органи, означавани като вулва, и маточната шийка.

Влагалището е мускулна тръба, през която преминава плодът по време на раждане. То служи също за отделянето на менструалната кръв през отвор, означаван като ostium vaginae. Дължината му варира между 7 и 10 см. Състоянието, при което се наблюдава ъзпаление на вагината, се означава като вагинит. 

Стената на влагалището се състои от три слоя – лигавичен, мускулен и външен, съединителнотъканен. Лигавичният слой е съставен от многослоен плосък невроговяващ епител. Епителните клетки са богати на гликоген, който се използва от полезните бактерии на Дьодерлайн за производство на млечна киселина и на други вещества с противомикробно действие.

Причинители на вагинитите

Като основна причина за развитието на вагинит се смятат инфекциите (бактериални, вирусни, гъбични) и нарушаването на киселинността във влагалището. Средата във вагината нормално е с pH от 3,8 до 4,5, като нарушаването ѝ потиска развитието на полезните лактобацили и стимулира растежа на патогенни микроогранизми. Бактериалният вагинит се развива сред пациенти, страдащи от бактериала вагиноза, чийто основен причинител са бактерии от вид Gardnerella vaginalis. Заразяването с едноклетъчния паразит Trichomonas vaginalis също може да доведе до възпаление на влагалището. Полово преносимите болести като гонорея (трипер), хламидия, микоплазма. Сред най-честите причинители се отбелязват също инфекции с херпес симплекс вирус 2 и папилома вирус (HPV), с усложнение на развити кондиломи.

Trihomonas vaginalis, причинител на трихомоналния колит

В някои случаи възпаление на вагината може да се получи вследствие на алергична реакция към различни продукти за поддържане на интимна хигиена, които съдържат парфюмни вещества и имат дразнещо действие върху лигавицата – това е т.нар. неинфекциозен вагинит. Алергична реакция може да се развие и срещу спермициди, презервативи или дори семенна течност, синтетично бельо и др. След менопауза, поради понижаване нивата на естрогени, жените са по-склонни към развитие на вагинит, който в този случай се означава като постменопаузален атрофичен вагинит.

Рискови фактори

Предразполагащи фактори за възникване на инфекция на вулвата и влагалището са бременност, захарен диабет, антибиотично лечение, прием на кортикостероиди, промяна в нивата на женските хормони, промискуитет и др.

Предразположени към възникване на вагинит са и жените, страдащи от захарен диабет.

Симптоми

Нормално от жлезите във влагалището се образува вагинален секрет, който е прозрачен, воднист, без характерна миризма. Появата на обилно, вискозно течение с променен цвят и неприятен мирис, е един от симптомите за възпаление на вагината. Цветът на вагиналното течение може да се промени от прозрачен в:

  • Млечнобял при гъбична инфекция;
  • Сивкаво-бял при бактериална вагиноза;
  • Жълто-зелен при гонорея и хламидиална инфекция.
Типичен изглед на вагинално течение при трихомонален колпит

Други симптоми, които са характерни за това състояние, са възпаление, зачервяване и болезненост на външните гениталии, болка по време на полов акт (диспареуния), болка и парене при уриниране (дизурия), поява на нетрадиционно кръвотечение извън периода на менструация.

Как се поставя диагнозата

Диагноза вагинит се поставя след реализиране на тазово изследване, снемане на обстойна анамнеза, изследване на вагинален секрет и измерване на киселинността във влагалището чрез pH-тест. Важна при снемането на анамнеза е информацията за половия живот на пациентката, тъй като рисковото сексуално поведение може да е причина за поява на заболяването. Използването на вагинални душове, кремове и лосиони, както и приемът на противозачатъчни средства, също трябва да се спомене.

По време на тазово изследване гинекологът оглежда влагалищната лигавица и може да открие възпаление и зачервявания. Взема се секрет за микробиологично изследване, който може да докаже причинителя на инфекциозния вагинит. Прилагането на pH-тест пък открива отклонения от вагиналното pH, но сам по себе си тестът не е достатъчен за поставяне на диагнозата.

Как се лекуват вагинитите

Лечението на вагинита зависи от причинителя му. При бактериална вагиноза лечението се провежда с метронидазол под формата на таблетки за перорална употреба или крем за топикална употреба. Метронизол или тинидазол орално се предписва, когато причинителят на вагинит е едноклетъчния паразит T.vaginalis. При гъбична инфекция се прилагат системни противогъбични средства или такива с локално действие, като най-често използвани са медикаментите от групата на азолите – клотримазол, флуконазол, миконазол и др. При постменопаузален вагинит се предписват естрогени под формата на вагинални кремове, таблетки и пръстени.

C. albicans (гъбички), влагалищна стена

Как да се предпазим

За превенция на вагинит се препоръчва използване на кондоми при полов акт, избягване на високорисково сексуално поведение и честа смяна на половите партньори, избягване употребата на вагинални душове, кремове и лосиони, спазване на висока интимна хигиена. По време на лечението, което в някои случаи се провежда успоредно с това на партньора, е нужно ограничаване на половите контакти.

Лек от природата

Смрадликата, наричана още тетра, е дърви или храст от сем. Смрадликови, широко използвано в народната медицина поради противовъзпалително и адстрингентно (спираща кървенето) действие, което има.

Две супени лъжици листа от смрадлика в 1 л. кипяща вода. Варят се 5 минути. Престоява при стайна температура (15-20 °С) 30 минути. Отварата се прецежда през марля.

Трайността на извлека е 12 часа при условие, че се съхранява в хладилник при температура 2-8 °С, без да замръзва.

Вагинални промивки се правят 1-2 пъти на ден.

Leave a Reply