Вулвит – възпаление на външните полови органи

Възпалителни заболявания на външните полови органи и влагалището Гинекология

Вулвитът е възпаление на вулвата (на латински vulva) – външните женски гениталии, които включват големите срамни устни, малките срамни устни, клитора и входа на влагалището. Той може да се появи съвместно с вагинит – възпаление на влагалището – и тогава се нарича вулвовагинит. Причинителите на заболяването може да са различни патогенни микроорганизми – бактерии, вируси, гъбички, както и механични и алергични агенти.

Анатомия на вулвата

Устройство на вулвата:
1 – препуциум на клитора
2 – клиторна главичка
3 – пикочен отвор
4 – вагинален отвор
5 – големи срамни устни
6 – малки срамни устни
7 – анус (не е част от вулвата); снимка: уикипедия

При хората, вулвата включва пубиса, наричан още венеричен хълм, или срамно възвишение, срамните устни, клитора, преддверните луковици, влагалищното преддверие, бартолиновите и скениевите жлези, пикочния и вагиналния отвор, както и срамната цепка, мастните жлези, урогениталния триъгълник – предната част на перинеума.

Вулвата е вход към матката, а двойният слой на защита се осигурява от гънките на външните и вътрешните срамни устни.

Вулвитите се срещат преди всичко при половозрели жени, но също и при деца – предимно паразитни – острици( Enterobius vermicularis), но също и гъбички (Candida albicans)стрептококи и др. Не са редки вълвитите, причинени от хормоналните промени след менопаузата.

Причинители на вулвитите

Етиологията на вулвитът е разнообразна, тъй като областта на външните полови органи е предразположена към възпаление и раздразнение, поради влажността в тази област.

1. инфекциозни вулвовагинити причинени от:

Вулвит, причинен от Candida albicans – гъбички

• бактерии – стафилококи, стрептококи, грам/-/ бактерии, е. Коли, гонорея /трипер/, смесени инфекции
гъбички – кандидоза – най-чест причинител кандида албиканс – много често при диабетици,
При употреба на антибиотици, кортикостероиди, неправилна хигиена и др.
• вируси – най-често херпес симплекс тип ІІ – налице са групирани мехурчета, бързо преходни върху еритемна основа, силно болезнени. Често мехурчетата се появяват и пукат твърде бързо и пациентите не ги забелязват, а виждат само малки ранички по външните гениталии стоящи една до друга., HPV – човешки папилома вирус – кондиломи.
• хламидия – ерозивни лезии /ранички/ по влагалищните стени, причинени от инфекция с хламидия трахоматис. Когато има съчетание с уретрит /възпаление на уретрата/, болки в ставите и засягане на очите, говорим за Синдром или Болест на Райтер /Morbus Reiter/.
• спирохети – бактерия причинител на сифилис. Започва най-често 2-4 седмици след полов контакт със заразен партньор с появата на неболезнен улкус – рана по външните гениталии, анус и лигавица на устата/.
• протозойни – трихомони
• микоплазма

Вулвит, причинен от Херпес гениталис

Причинителите могат да се разделят най-общо в две групи:

2. неинфекциозни вулвовагинити причинени от:

• травма – получена след физическо нараняване, полови игри, нестандартен секс, чуждо тяло
• токсични агенти – неподходящи измивни средства, локален афродизиак – средсва за стимулиране на ерекцията на половия член и влажността на влагалището.
• контактна алергия – причинена от непоносимост към презервативи, лубриканти, лекарства, дезодоранти, дезинфектанти, дамски превръзки, бельо от синтетични тъкани, ново или неизпрано.

Някои кожни заболявания могат дабъдат локализирани освен по кожата и по женските гениталии – псориазис, лихен, еритема мултиформе, лекарствени реакции, афтоза и други.

Вулвит при малко момиченце

Предразполагащи моменти за възникването на вулвитите са:

  • лоша хигиена
  • нарушаване на целостта на лигавицата и полулигавицата – прежулване от неудобни дрехи, полови ексцесии , татуировки,
  • наличие на захарен диабет и др.

Симптоми на вулвита

  • дискомфорт – болка, парене понякога и при уриниране;
  • засилен и променен влагалищен секрет – фруор, бяло течение. В зависимост от причинителя количеството, консистенцията, цвета и миризмата на влагалищният флуор са различни.
  • еритем-зачервяване;
  • оток;
  • ерозии и улцерации – малки ранички по външни гениталии или по влагалищните стени.

Отокът и зачервяването, заедно с причащ на извара или пресечено мляко флуор, са особено характерни за гъбичните инфекции, сърбящи мерури с прозразна течност, а по-късно и болезнени малки ерози са характерни са гениталния херпес, люспеста кожа, наличие не белезникави петна и др.

Диагнозата

Тя поставя от лекар специалист – акушер гинеколог въз основа на анамнезата засъпипстващи заболявания, например диабет, употреба на лекарства, презерваниви, дезинфектанти, лубриканти и др. и находките от физикален тазов преглед.

Подготовка за вземане на материал за микробиологично изследване; личен архив

Особено място заемат микробиологичните изследвани – микологични изследвания, търсене на хламидия, които помагат за изясняване на причинителя, кръвни изследвания – пълна кръвна картина, в някои случаи кръвна захар и глюкозотолерантен тест, серологични – за придружаващи полово предавани заболявания, имунологични – Ig G и IgM, например при генитален херпес, и др. По преценка на лекаря може да бъде взета биопсия за хистологично изследване от измененията по гениталиите и за изключване на онкологичен процес.

Лечението

То зависи изцяло от вида на причинителя. Понякога е достатъчно само ограничаване употребата на агента, причинил алергичната реакция.

При пациентки с естрогенов дефицит се препоръчва локална хормонална терапия с естрогени под формата на вагинални кремове, гелове или таблетки. В някои случаи възпалението може да се третира с кортикостероиден крем, които облекчава възпалението, сърбежа и болката.

При бактериален или гъбичен причинител лечението е антибиотично или с антифунгални препарати. Тяхното приложение може да бъде под формата на таблетки, овули и кремове – самостоятелно или в комбинация и да продължи различно дълго време.

При причинители от вирусен характер, например херпес, също се прилагат таблетки и/или кремове, по преценка на лекаря.

Не забравяйте! Самолечението може да доведе до хронифициране на проблема и до неговото задълбочаване!

Превенция на вулвитите

Тя включва използване на кондоми при полов акт, избягване на дълъг престой с мокър бански костюм, ограничаване на вагиналните душове и козметика за интимна хигиена с парфюмни вещества. Препоръчва се използването само на дерматологични тествани препарати и на памучно бельо. Задължително е спазването на отлична интимна хигиена!

Leave a Reply