Разкъсвания на перинеума при раждане – как да ги избегнем

Бременност и раждане Вагинално раждане Лек от природата

Бъдещите майки, освен вълненията около предстоящото раждане във връзка със здравето на бебето, не по-малко се вълнуват от самото раждането и уврежданията, които то може да причини на тялото им. Едно от най-желание е разкъсването на перинеума и произтичащите от това неудобства в близък и дългосрочен план.

Има начини за намаляване на риска от разкъсване на перинеума. Снимка: Джими Коновър/Unsplash

Трудно е да си представим как може да се роди човек, макар и малък, но влагалището на жените е едно чудо на природата, което позволява това да се случи. Хормоните, подобреното кръвоснабдяване и анатомичния му строеж играят не малка роля в този процес. Нито един мускул в женското тяло не е в състояние да се разтегне толкова, без да се разкъса, колкото мускулите на тазовото дъно.

Перинеумът – меката тъкан между вагината и ануса на жената – въпреки значителната си разтегливост, е онази част от тазовото дъно, което се уврежда най-често в хода на ражденато. Тя може да се разкъса или да се наложи хирургично ѝ срязване т.н. епизиотомия, за да се предотврати нежелано по големина разкъсване.

Разкъсването (руптура) на перинеума

Разкъсването на перинеума се наблюдава при 3 от всеки 4 раждали жени в една или друга степен, особено при първораждащи.

Статистиката показва, че 21% от раждалите са с 1-ва степен разкъсване, 30% с 2-ра степен, по-малко от 3% сразкъсване на 3-та или 4-та степен (по-често при първото дете). Около 24% раждат с епизиотомия. Малкият процент „щастливки“ без разкъсвания, обикновено са многораждали.

Кога и защо се разкъсва перинеумът

Възможни ъгли на дясностранна епизиотомия, която се предпочита, но лявостраннта също не е погрешна.

Разкъсването обикновено настъпва в третия период на раждането – периода на изгонването при „прорязване“ на главичката на плода или при извличане на последващата глава при седалищно раждане.

Обикновено разкъсването започва от задната комисура – мястото на сливане на срамните устни и се разпространява надолу през перинеума към ануса и навътре към влагалището.

Разкъсванията на перинеума обикновено са по-малко кървящи и зарастват по-бързо, но за сметка на това са по-неправилни в стравнение с епизиотомията.

Повечето разкъсвания заздравяват лесно и раждалата забравя за тях, но при някои жени те могат да имат по-трайни последствия – постоянна болка и дискомфорт, особено при полов акт, и да се превърнат освен в сериозна физическа и в психологическа травма.

Основни причини за разкъсвания на перинеума:

  • Голяма глава, прорязване с неблагоприятни размери (неправилни предлежания), неконфигурираща се главичка с по-плътни кости (преносеност).
  • Намалена еластичност на тъканите (възрастни първескини, цикатрикси от стари разкъсвания).
  • Анатомични особености (висок месест перинеум, тесен таз).
  • Преципитирани или неправилно водене на раждането.

Видове руптури на перинеума в хода на раждането

Според степента на разкъсването руптурите на перинеума биват:

1) Непълна руптура, без разкъсване на аналните свинктери:

1 степен – разкъсана е само задната комисура, с малко подлежаща тъкан. Такива са 3/4 от разкъсванията.
2 степен – разкъсване до средата на перинеума.
3 степен – разкъсване до външния свинктер на ануса.
При 2 и 3 степен се разкъсват, освен кожата, фасциите на перинеума, част от влагалищната лигавица и някои мускули на тазовото дъно.

2) Пълна руптура – разкъсват се в различна степен и аналните свинктери:

1 степен – разкъсана е част от външния анален свинктер.
2 степен – разкъсана е целия от външния анален свинктер.
3 степен – разкъсани са и двата анални свинктера – и външния и вътрешния и засегната целостта на дебелото червото.
При втората международна класификация разкъсванията на перинеума се делят на следните степени:

I- ва степен – разкъсване на задната комисура, вагиналната мукоза, кожата на перинеума, без да се засягат фасции и мускулна тъкан.
II-ра  степен – разкъсване на задната комисура, вагиналната мукоза, кожата на перинеума, както и фасции и мускули, без да се засягат сфинктерите на ректума.
III-та  степен – разкъсани се освен посочените стуктури във втора степен и сфинктера на ануса.

IV-та  степен – разкъсани се освен посочените стуктури в трета степен и мукозата на ректума.
Разкъсванията на перинеума се предхождат от началото с лек оток и цианоза (посиняване) поради притискане на съдовете от предлежащата част, а след това при „врязването “ и – от изпъкване, изтъняване и избледняване.

Диагнозата

Тя не е трудна, осъществява се при внимателен оглед след всяко раждане.

Лечението

Лечението при руптура на перинеума в хода на раждането се изразява във възстановяване на разкъсването. Всяко разкъсване на перинеума, независимо от степента, трябва да се зашива веднага след раждането. Отлагане за няколко часа се допуска само при шоково състояние на родилката. Зашиването на перинеалните разкъсвания е важно защото профилактира „зеенето“ на вулвата, възходящите инфекции и гениталните изпадания на влагалище, матка и други генитални органи.

Не възстановените анални сфинктери често са причина за инконтиненция „изпускане при голяма нужда“, затова възтановяването трябва да бъде анатомично правилно.

Как да се намали вероятността от разкъсване и нараняване на перинеума по време на раждане

По време на бременност:

  • Самомасажът на перинеума (или с помощта на вашия партньор) след 34 седмици от бременността може да помогне за защита на перинеума и да намали риска от разкъсване на перинеума от трета и четвърта степен.
  • Тренировката на мускулите на тазовото дъно може да ви помогне да се подготвите за раждане и да намалите вероятността от разкъсване на перинеума от трета или четвърта степен.

По време на вагинално раждане:

  • Налагането на топли компреси върху перинеума във втория етап на раждането (с опити и раждане) може значително да намали риска от разкъсване на перинеума от трета или четвърта степен
  • Забавянето на скоростта, с която се появяват главата и раменете на бебето с помощта на акушерки, може да помогне за предотвратяване на нараняване на перинеума.
  • Перинеалният масаж от вашия доставчик на здравни грижи по време на втория етап на раждането може да намали риска от перинеални разкъсвания от трета и четвърта степен. Въпреки това, някои жени може да намерят тази опция за неудобна и не се препоръчва за всички.
  • Като слушате внимателно гласа на акушерката и следвате нейните инструкции, можете да помогнете на бебето нежно и бавно да излезе от вагината. Например, вашата акушерка ще ви каже да дишате и да не бутате точно преди бебето да се роди.

Повечето рани на перинеума заздравяват добре с почивка, лед през първите 1-2 два дни, ако има подуване, честа смяна на дамски превръзки и поддържане на перинеума чист, нежни упражнения за тазовото дъно след няколко дни за подпомагане на заздравяването и адекватно овладяване на болката.

Лек от природата

При послеродово разкъсване или епизиотомия за предотвратяване на кървенето, инфектирането и за по-бързо заздравяване на тъканите, особено полезни са баните и компресите с тетра, наричана още смрадлика( на лат. Cotinus).

Смардкиката (тетра) е широколистно дърво, или храст от сем. Смрадликови. Снимка: уикипедия

Смрадлика (или тетра) е растение от семейство Смрадликови: Cotinus coggygria или обикновена смрадлика, дърво до 12 m височина, което се среща в Европа и Азия; Cotinus obovatus или американска смрадлика, храст до 8 m, който расте в Северна Америка. Клоните на дървото имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура (жилкуване). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие – метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.

Смрадликата има противовъзпалително и антисептично средство. Тя е широко използвана в народната медицина при кожни заболявания, бяло течение, акне, гнойни пъпки, рани, подувания от измръзване и потене на краката, при хемороиди, циреи, възпаление на венците и др.

За бани и компреси на рани след раждане

Листа на тетра

За целта 50 гр. листа от Смрадлика се поставят в 2 л. кипяща вода и се варят 20 минути. Престоява при стайна температура (15-20 °С) 60 минути.

Правят се седящи бани (последните помагат и при хемороиди) или се налагат марлени компреди.

Баните и компресите се правят 1-2 пъти дневно.

За вагинални промивки

Две супени лъжици листа от Смрадлика в 1 л. кипяща вода. Варят се 5 минути. Престоява при стайна температура (15-20 °С) 30 минути. Отварата се прецежда през марля.

Трайността на извлека е 12 часа при условие, че се съхранява в хладилник при температура 2-8 °С, без да замръзва.

Вагинални промивки се правят 1-2 пъти на ден.

Д-р П. Панайотова – акушер-гинеколог

Leave a Reply