Три билки, които непременно трябва да наберете на Еньовден

Без рубрики

В нощта срещу Еньовден, когато небето се отваря, а звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа и най-целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва, а за да сте здрави през цялата година, не пропускайте рано сутринта, преди изгрев слънце, да се измиете в течаща вода или да се отъркаляте в росата.

Еньовден се чества на 24 юни, когато Православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. На празника на Йоан Кръстител, предсказал идването на Спасителя Исус Христос, християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и магии за плодородие.

Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.

С Еньовден са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, смята се за патронен празник на билкарите.

Смята се, че в нощта срещу 24 юни билките имат най-голяма сила. Затова сутринта на Еньовден се берат билки, които ще бъдат използвани през цялата

Три от билките, които непременно трябва да наберете на Еньовден

Лайка

Лайката, известна още като лайкучка, има противовъзпалително и омекчително действие при заболяване на храносмилателния път и при възпалителни процеси в дихателните пътища.

Лайката, известна още като лайкучка (Matricaria) е едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло, широко разпространено в България на височина от 0 до 1000 m надморска височина, както и в Европа, Северна Америка и Азия.

За лечебни цели се употребяват цветовете на лайката – Flores Chamomillae. Събират се през периода на цъфтежа (от май до юли), като се откъсват целите цветни кошнички заедно с малка част (около 2 cm) от дръжките и се подреждат в плитки кошници или рамки за сушене на билки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 °C. Изсушените кошнички имат бели периферни листчета и зелени дръжка и обвивка. Изсушената дрога (билката) е с приятна миризма и слабо горчив вкус. Съхранява се на сенчесто, сухо и проветриво място. Допуска се съдържание на влага не повече от 15%. 

Употребява се и като напитка под формата на чай с приятен вкус. Може да се правят промивки и компреси на рани с отварата.

Цветът съдържа етерично масло, което има зелен до син цвят в зависимост от количеството на азулените. Маслото съдържа голямо количество парафин и сесквитерпени от кадиненов тип (около 10%), както и каприлова, нонилова и изолерианова киселина. Главните му съставки са бизабол и неговите кислородни производни фарнезен и хамазулен, съдържащи се във вариращи количества – от 1 до 15%.

Дрогата съдържа още кумарини, флавоновите гликозиди апин и патулитрин, слузни вещества, никотинова киселина, салицилова киселина, глицериди на олеиновата палмитиновата, стеариновата и линоловата киселина, каротин, витамин С, слузни и горчиви вещества.

Свойствата, които лайката има са противовъзпалително и омекчително действие при заболяване на храносмилателния път и при възпалителни процеси в дихателните пътища. Външно се прилага за промивка на възпалената лигавица на очите, матката и на ануса при хемороиди. Има благоприятен ефект при възпалителни процеси и камъни в бъбреците и пикочния мехур. За лечение на дихателните пътища се употребява за инхалации и промивки под формата на гаргара.

Бял равнец

Бял равнец. В древността се смятало, че това е билката на богът на медицината Асклепий.

Белият равнец (Achillea millefolium) е растение, типично за Северното полукълбо. Познато е с множеството си употреби като билка. В страни като Швейцария, Германия, Франция и Чехия тя дори е включена в националната фармакопея. В древността се смятало, че това е билката на богът на медицината Асклепий.

Съцветията му са плоски, съставени от по няколко дребни цветове. Често се използват свежи или изсушени в букети. Белият равнец расте най-добре на ярко слънце и предпочита почви с добри дренажни свойства.

Някои наричат белия равнец мъжка билка, тъй като в миналото войниците задължително носели със себе си бял равнец заради свойството му да спира вътрешни и външни кръвоизливи и да успокоява болките. Други смятат белия равнец за женска билка, защото помага при маточни кръвотечения, менструални болки, менопауза, дисменорея и хиперменорея. Белият равнец е силен антиоксидант, има кръвопречистваща сила и е идеално средство за детоксикация на организма.

Нови изследвания на италиански учени доказват, че билката има силно антикариесно действие.

Жълт кантарион

Жълт кантарион. В много западни страни се нарича „билка на свети Йоан“.

Жълтият кантарион (Hypericum perforatum), наречен още билката на Свети Йоан е вид тревисто, многогодишно растение от Звъникови (Clusiaceae) с голо, силно разтворено в горната си част стъбло, с две надлъжни ребра, на височина между 30 до 70 cm. Листата са срещуположни, без дръжки, овално елипсовидни, целокрайни, дълги от 1 до 3 cm. Гледани срещу светлината, те са пунктирани (перфорирани) поради наличието на вместилища с етерично масло. 

Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в съцветие – метлица. Чашката се състои от 5 продълговато заострени, свободни, целокрайни листчета. Венчето има 5 яркожълти листчета, два пъти по-дълги от тези на чашката. Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е яйцевидна тригнездна кутийка. Цъфти от май до септември. Народното наименование на билката е „христова кръв“ или „христова чудотворка“. Събира се в пълен разцвет около 24 юни, Еньовден.

Расте из цялата страна по тревисти места, из храсталаците и сечищата, край пътищата и из нивите.

Жълтият кантарион съдържа багрилните вещества хиперицин и псевдохиперицин. Те са кондензирани антраценови производни. Дрогата съдържа още катехинови дъбилни вещества до 10%, флавоноидни глюкозиди — хиперозид, рутин и кверцитрин, зеленикаво оцветено етерично масло (съставено предимно от сесквитерпени), аскорбинова киселина, смолисти вещества, много каротин и следи от никотинова киселина.

Жълтият кантарион е с доказани свойства: пегенеративно, противовъзпалително, срещу язвена болест, депресия, екзема (локално приложение),периодично емоционално разстройство, меланхолични състояния, безпокойство,отказ от тютюнопушене, обрив на устата, херпес.

В народната медицина жълтият кантарион е една от най-често употребяваните билки наравно с лайката. Използува се главно като средство за лечение на редица стомашно-чревни заболявания (язва на стомаха и дванадесетопръстника с хиперацидитет), като епителотонично средство при улцерозни процеси на лигавиците и кожата, а т.нар. звъниково масло се употребява освен при язвена болест още и при стоматити, пародонтоза, гингивити, фарингити и др. Жълтият кантарион е използуван също така и при заболявания на жлъчните пътища и при бъбречна калкулоза, като диуретично, седативно и противоглистно средство.

Традицията повелява на Еньовден да сплете голям Еньовски венец от 77 билки, през който всеки да се промуши, за да бъде здрав и бодър през цялата година!

Използва се обикновено цялата дрога в изсушено състояние, смляна, като 2 супени лъжици се варят в 1/2 л вода в продължение на 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3—4 пъти дневно. За външно приложение при изгаряния, рани, циреи, както и за разтривки при натъртено, ревматизъм и пр. се използува звъниково масло (Oleum Hyperici). Приготвя се, като 20 г пресни цветове се заливат с 200 г ленено или слънчогледово масло, в което престояват при често разклащане 14 дни. Друг начин за приготвяне: 20 г цветове се накисват в продължение на 40 дни в зехтин.

Жълтият кантатион, в съчетание с бял равнец, е особено подходящ при ставни възпаления. За нервната система се съчетава с мента, глог,  мащерка – стрък, риган – стрък, маточина – лист, боровинка черна – лист.

С тревите и цветята, набрани на празника бъде здрави и силни!

–––––––––––––––––––––
Библиография:
Билките в България, 1994, Авторски колектив;

Билките в България и използуването им, III изд, С., Земиздат, – 1977

Fitoterapi ve Aromaterapi, Ekz. Nimet Özata 2019

Уикипедия

Leave a Reply