Цистит – причини, симптоми и лечение

Гинекология заболявания на пикочните пътища

Циститът (на латински: cystitis) е възпалително заболяване на лигавицата на пикочния ме­хур, но може да засегне и другите слоеве на мехурната стена.

Честота

Циститът е често срещано заболяване. Среща се по-често при жените. Според статистиките всяка трета жена поне веднъж в живота си е страдала от цистит. Много често състоянието рецидивира.

  • 81% от всички случаи на пикочни инфекции засягат жени.
  • 27% от жените с епизод на уроинфекция преживяват още един епизод в рамките на следващите 6 месеца, а 48% – в рамките на следващата година.
  • 90% от заболелите с хроничен цистит са жени.
  • Най-често срещаната възраст на заболелите от цистит е около 40 години,
  • 25 % от жените са под 30 години.
  • Хроничният цистит може да засегне съвсем млади хора, включително и деца.
  • Понякога са нужни от 5 до 7 години, за да се диагностицира хроничният цистит.

Предразполагащи фактори

Предразполагащи фактори за възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване (аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в мехура), той се нарича вторичен. Сексуално активните жени са с по-висок риск от ИПП в сравнение с останалите жени.

Начинът на живот безспорно е от голямо значение – например в Япония 3 на 100 000 жени боледуват от хроничен цистит (за сравнение – в Европа и САЩ – 70 на 100 000).

Клинична картина

Честото уриниране е един от най-типичните признаци на цистита.

Клинчната картина на цистита е типична:

  • чести позиви за уриниране (полакиурия)
  • незадръжка на урина,,
  • болки и парене при уриниране (дизурия),
  • наличие на бактерии и кръв в урината.

Острият първичен цистит протича с рязко изразени признаци, но преминава за 5 – 7 дни, дори без лечение.

Видове цистит:

  • инфекциозен – на бактериална, вирусна, гъбична основа;
  • неинфекциозен – радиационен, лекарствен.

В зависимост от протичането:

  • остри,
  • хронични цистити.

Голяма част от патологичните агенти са колиформни бактерии –  Escherichia coli, Proteus, Klebsiella и Enterobacter. По-нетипично е присъствието на анаеробни бактерии, като Bacteroides fragilis, което предполага наличието на комуникация между чревните и пикочните пътища.

Други по-редки причинители са Chlamydia trachomatis, някои гъби – Blastomyces и Candida, и вируси – Polyomavirus, Adenovirus, Cytomegalovirus.

Бактериален цистит може да се причини и от специфични бактерии, които произвеждат газ. Този вид се нарича емфизематозен цистит. Характерно за него са пълните с газ кисти в стената на пикочния мехур.

Обикновено се наблюдава при недобре контролиран диабет, хроничен цистит, неврогенен пикочен мехур и при имунокомпроментирани пациенти.

Жлезистият цистит е често, но рядко разпознато нарушение. Дължи се на постоянно дразнене на лигавицата на пикочния мехур. Състоянието е обратимо след премахване на провокиращия агент.

Еозинофилният цистит, от друга страна, е рядка форма, която може да бъде свързана с алергични и автоимунни заболявания като лупус, паразитна инфекция и системна периферна еозинофилия, например при идиопатичен хипереозинофилен синдром.

На фона на хроничния може да се наблюдава фоликуларен цистит. Той често се предизвиква от инфекция със Salmonella или след облъчване в пубисната област.

Друг вид цистит е хеморагичният. Обикновено се причинява в резултат на медикаментозна терапия с Cyclophosphamide в комбинация с лъчева терапия. Лекарственото вещество Methotrexate също може да предизвика това състояние. При имунокомпроментирани пациенти е често срещан след вирусна инфекция.

Интерстициалният цистит, наричан още хроничен язвен интерстициален цистит и синдром на болезнения пикочен мехур, е рядка форма, която засяга жени на средна възраст. Неговото лечение е по-трудно, заради неизяснената му етиология.

Папиларно-полипоидният цистит е резултат от рядка, неспецифична реакция на лигавицата, която възниква в резултат на хронично възпаление на пикочния мехур и се характеризира с полипозни лезии и оток или папиларни лезии. По-често срещан е сред мъже на средна възраст.

Радиацията също може да бъде рисков фактор за развитието на цистит. Този вид нарушение може да се развие остро или до 14 години след лъчелечението. Тежестта на заболяването корелира с дозата и продължителността на експозицията.

Малакоплакията е още един вид възпалителен процес, при който по лигавицата на пикочния мехур се формират жълтобелезникави плаки. Засегнати са основно жени и имунокомпроментирани пациенти, най-често след 50 годишна възраст.

Етиологичните фактори за развитието на цистит могат да бъдат различни, но проявата на заболяването е сходна. Поради тази причина при налични оплаквания е важна консултацията с лекар, който да определи вида и да назначи необходимото лечение.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, клиничната картина и се подпомага от лабораторните изследвания.

Колония от микроорганизми, изолирани от урина върху Агар в паничка на Петри (урокултура).

Изследване на урината може да се извърши още в кабинета на лекаря чрез химически тест с тест-ленти, което става много бързо и служи за ориентиране на лекаря. Ако има възпаление, лекарят може да идентифицира червени и бели кръвни клетки или белтък в урината с помощта на тест-лентичките.

По-точно и прецизно изследване се прави в лаборатория, като за целта може да се изследва обикновена урина със седимент (анализ на урина), както и да се изпрати урина за урокултура.

Урокултурата показва наличието на бактерии в урината. Първата урокултура се взема винаги преди започване на антибиотичното лечение.

Ако резултатите от изследването на урината показват наличието на инфекция, лекар може да предпише антибиотик веднага, докато се очакват резултатите от урокултурата.

Ултразвуково изследване (ехография) на отделителната система или рентгенография на бъбреци, уретери и пикочен мехур, цистоскопия с или без биопсия на стената на пикочния мехур и при мъжете, лабораторно изследване на простатен секрет е възможно да се назначат. Например, рентгеновото изследване или ехографията може да помогне за диагностицирането на други причини за възпалението на пикочния мехур, като тумор, камък или структурна аномалия на отделителната система.

Вземането на няколко последователни урокултури може да бъде необходимо, ако:

  • имате повтарящи се цистити (повече от три пъти за една година).
  • лекарят Ви се съмнява, че може да имате бъбречна инфекция – циститът може да бъде симптом на това.
  • приемате имуносупресивно лекарство (лекарство, което потиска имунната система) – засяга защитните сили на тялото, така че може да бъдете по-податливи на инфекции.
  • имате диабет – циститът може да бъде усложнение на диабета.
  • при полово предавани инфекции – като гонорея и хламидия.
  • има съмнение за друга инфекция, като кандидоза.

Лечението

Лечението се провежда според вида на причинителя и тежестта на клиничната картина – антибиотици, спазмолитици, средства повлияващи активността на мехура и разбира се – течности.

Антибиотичното лечение в никакъв случай не бива да е самоволно, защото прекомерното и неправилно използване на антибиотици и химиотерапевтици ускорява появата и разпространението на резистентни бактерии. Така се попада в един омагьосан кръг, излизането от който може да коства много усилия и нежелани странични ефекти.

В случай на повтарящи се инфекции на отделителната система, Вашият личен лекар може да Ви насочи за консултация със специалист – нефролог или уролог, който да прецени дали има нужда да се направят и допълнителни изследвания. Тези специализирани изследвания се правят, ако има съмнение за друго заболяване или фактор, провокиращ цистита.

Фитотерапия

Дафинов (лавров) лист

Дафинов лист; снимка: уикипедия

Дафиновите листа са популярен елемент и в ароматерапията и билколечението.

Представлява вечнозелен храст или малко дърво, родено в Средиземноморския регион. У нас се отглежда като декоративно растение.

Дафиновите листа могат да са от полза при лечение на бъбречни инфекции и дори камъни в бъбреците. Те стимулират уринирането (диуретично действие) и помагат за детоксикацията на организма.

Отвара от дафинов лист: За тази цел, сварете 5 грама дафинови листа в 200 мл вода и оставете да ври, докато количеството на водата остане 50 мл. Прецедете и пийте два пъти дневно. Това ще попречи на образуването на камъни в бъбреците.

Седяща вана с дафинов лист: 30 гpaмa дaфинoв лиcт (на лат. Laurus nobilis) се слагат в гoлям cъд c вoдa (oĸoлo 9-10 литpa) и се варят 20 минyти. Отварата зaeднo c дaфинoвия лиcт ce излee в пoдxoдящ лeгeн, изчаква се да се охлади (нo нe пpeĸaлeнo мнoгo, вoдaтa тpябвa дa e yмepeнo гopeщa). Сeднeтe в тoзи лeгeн, тaĸa чe зaднитe чacти и гeнитaлиитe дa ca във вoдaтa (oтвapaтa ocтaнeтe тaĸa зa oĸoлo 10 минyти.

Cлeд тoвa жeнaтa тpябвa дa ce изплaĸнe c тoплa вoдa и дa ce пoдcyши дoбpe cъc cyxa и лeĸo зaтoплeнa xaвлиeнa ĸъpпa.

Цялaтa тaзи пpoцeдypa тpябвa дa ce извъpши caмo 1 път. B 90% oт cлyчaитe pecтapтиpaният циcтит (cлeд лeчeниe c aнтибиoтици) пpeминaвa нa cлeдвaщия дeн! (по д-р Eвдoĸимeнĸo – лечение за един ден).

Мечо грозде

Мечо грозде; снимка уикипедия

Билката мечо грозде (на лат. Arctostaphylos uva-ursi) има специфични антисептични /унищожава и предпазва развитието на микроби/ и астрингентно / стягащо/ действие върху стените на отделителната система. Тя ги успокоява, тонизира и заздравява. То се използва специално в случаите на пясък в бъбреците и пикочния мехур.

Билката може да бъде използвана за лечение на хроничен пиелит и хроничен цистит, пиелонефрит или като част от цялостен подход за други хронични бъбречни проблеми. Със своите астрингиращи свойства то се използва при някои форми на нощно напикаване. Като душ може да бъде полезна при вагинални раздразнения и инфекции.

Студен извлек: една супена лъжица ситно нарязани листа се заливат с 2 чаши студена вода и след престояване една нощ се прецеждат. Тази доза е за 24 часа и се пие по 1—2 супени лъжици 3—4 пъти. Някои автори го препоръчват и под форма на декокт. Влиза в състава на Species diureticae, в препарата Нерах и др.

При предозиране, билката може да бъде токсична.

Съществуват и редица готови форми – чай от Мечо грозде, които могат да бъдат закупени от аптеките.

Царевичната коса 

Царевичнато коса ( на лат. Stigmata Maydis), наричана още свила, представлява копринени, дълги, жълти нишки, които растат между листата, обгръщащи царевицата и самата царевица. Тя представлява женската част на растението и се събира след опрашването му.

Консумацията на свила под формата на чай има редица благоприятни действия върху организма. Чаят има успокояващи, антибактериални и деуретични свойства.

Благодарение на богатото си съдържание на гликозиди, флавоноиди, полифеноли, горчиви вещества, мазнини, танин, етерично масло и други, царевичната коса помага за лечението на редица бъбречни проблеми, като възпаление на пикочните канали и пикочния мехур, камъни в бъбреците, цистит и други.

Действа силно диуретично и противовъзпалитено.

За приготвяне на отвара от царевична коса се вземат 10 г. Нарязва се, натопява се в чаша студена вода, вари се на тих огън 30 мин. в стъклен или емайлиран съд, покрит с капак. След изстиване се пие на всеки 3 часа по 1-3 супени лъжици. Или 2 супени лъжици в 500 г вода врят 3 мин. киснат 2 часа; пие се по 1 винена чаша преди ядене.

Профикалтика

За предотвратяване на цистит е необходимо предпазването от простудни заболявания, грижа за редовно изхождане и недопускане на запек, спазване на екзактна интимна хигиена с подходящи козметични препарати. Малките момичета следва в най-ранна възраст да бъдат обучавани за начина на забърсване – отпред-назад. Уринирането след полов контакт, може в значителна степен да намали и „отмие” бактериите в пикочния канал. При хронично- рецидивиращи цисти  появата на които се свързва с полов контакт- т.нар. цистит на медения месец е възможно приема на единична доза антибиотик или билков медикамент с D-маноза непосредствено преди половия акт. При упорити и трудно повлияващи се хронични цистити с бактериален причинител се прилагат стандартизирани бактериални лиофилизати, с цел имунопрофилактика и по активно участие на имунната система. ( по Д-р Петър Антонов – уролог).

 

–––––––––––––––––––––––––––––

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Leave a Reply